За душата, сърцето, топлината и още нещо…

Напоследък все по-често размишлявам над темата за ценностите, приоритетите, добрите намерения или по-просто казано – за човещинката. Оглеждайки света около себе си, се опитвам да доловя пулса му, но той сякаш е толкова притихнал и едва доловим, че се чуват само шумове и смущения. Питам се накъде върви и докъде ще стигне в посоката, в която е поел…

Замисляли ли сте се къде в този хаос и забързаност, в стремежа си да натрупаме благосъстояние, изоставихме ценностната си система. Та не е ли именно тя онзи двигател, който задвижва сърцето и отключва най-светлите му пориви, любовта и загрижеността? В крайна сметка всичко е въпрос на личен избор. Да, точно така – личен! Макар и да усещам, че на моменти се движа срещу течението с онази си идеалистична представа – неприсъща на нашето съвремие, смятам да продължавам; да продължавам с положителни мисли и емоции да се движа напред и нагоре. Като казвам нагоре нямам предвид в йерархия или кариера, а в личностното си развитие и добродетели.

Странно е, че хората се сещат за добрината и милосърдието и говорят за тях само около Коледа, но истински богати са онези, които успяват постоянно да ги носят и подхранват в себе си.