Много е приятно да постигнеш отдавна набелязана цел, особено, когато е свързана с изживяване сред природните чудеса на България. Най-сетне осъществих посещението на едно от чудните кътчета в Пирин, а именно хижа Синанца. За да стигнеш до нея, трябва да изкачиш няколко височини или т.нар. „порти“, които са маркирани с колчета (зимна маркировка), последното от които в началото ти се струва недостижимо, но в момента, в който го наближиш, сякаш ти идва нов прилив на енергия и ускоряваш темпото, за да преодолееш възможно най-бързо тази цел.

И това ускоряване никак не е случайно. Стигайки върха, пред теб се разкриват хоризонти и гледки, за които можеш само да мечтаеш.

Пътят до хижата не е постлан само със стръмни баири и гледки от птичи поглед, а като награда получаваш и насладата от няколко езера, каквито само тази планина може да ти предложи.

Стигнеш ли до хижата, биваш пленен от магнетизма на това място – синкавите отблясъци на върховете, които слънцето нежно огрява в края на деня.