Увлечени във ежедневието сиво,
губим път, посока, време
клони вплитаме във всичко диво
без да рзберем, че то е бреме.
Виж тишината вън – притихнала във бяло…
под завивка снежна как се вслушва!
И спокойствието дебне в одеяло,
как бих искала и аз там да се сгуша!